В Пловдив Тех Парк представиха иновативна платформа за граждански мониторинг
Уеб платформата за осъществяване на граждански мониторинг и контрол върху действията на администрацията с оглед подобряване на правната рамка за кооперативните структури в България е част от от дейностите по проект: „Подобряване на гражданското участие при актуализиране на правната рамка за кооперативните структури в България” по Договор BG05SFOP001-2.009-0012-M001, който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Добро управление“ 2014-2020г., съфинансирани от Европейския социален фонд на Европейския съюз. Изпълнител на проекта е Българската асоциация на кредитните кооперации и организациите за микрофинансиране (БАККОМ).
При голям интерес от страна на медиите и гражданите протече проведената вчера пресконференция в Ивент Център „Махатма Ганди” на Пловдив Тех Парк. В представянето взеха участие Иван Попов – Изп. директор на БАККОМ и ръководител на проекта, Димитър Гишин – представляващ фондация „Международен институт за изследване на кооперациите” и Виделина Гандева – изп. директор на „Орфей Клуб Уелнес” АД – партньори по проекта.
„Хората имат нужда да се сдружават и да разполагат със средства и икономически механизми, за да произвеждат и реализират успешно своята продукция. Ние черпим опит от европейските примери, без да ги копираме, в нашите условия, как да подобрим потенциала на кооперациите. И на първо място това може да стане чрез подобряване на правната рамка на тези структури и то с активното участие на гражданите. Точно затова създадохме тази платформа, където всеки може да зададе въпроси и да получи отговори, както и да стане част от гражданска общност, която да възроди тези структури и да подобри тяхната дейност“, каза г-н Попов по време на презентацията на дейностите по проекта. Демонстрирана беше самата платформа и работата с нея.
Димитър Гишин разясни правните аспекти на кооперативния живот в България и възможностите за подобряване на кредитирането им. Той напомни на присъстващите различните форми на гражданска активност и призова към ефективното им използване. Той изказа благодарност към Васка Стоянова – изп. директор на Пловдив Тех Парк, за предоставената модерна презентационна зала.
„Ние приехме да бъдем партньори по проекта по дейност 8 – Популяризиране на дейностите, тъй като работим в дългогодишно сътрудничество с БАККОМ и дружество Орфей Клуб Уелнес подкрепя гражданското участие като прозрачен и ефективен подход на работа, кооперативните структури като сдружения с голям принос за увеличаване на икономическата ефективност на различните отрасли и платформената икономика като иновативен модел за най-успешно популяризиране и комуникация.“, сподели Виделина Гандева. Тя благодари ни медиите „Марица“, Клуб Орфей, Фин ТВ и
Финанс БГ за подкрепата.
На участниците в пресконференцията бяха раздадени информационни материали по проекта. Зададени бяха адекватни въпроси и направени добри предложения в процеса на дискусията.
Обявена беше датата 23 юни 2020 г. за провеждане на кръгла маса по проекта, която ще се проведе от 10.00 часа на същото място.
Автор Виделина Гандева
200 години от рождението на Фридрих Вилхелм Райфайзен – един от бащите на съвременната кооперативна идея
Той никога не е напуснал родината си, но идеята му е направила световна кариера. Фридрих Вилхелм Райфайзен значително подобри живота и икономиките на хората с работата си. Два принципа го караха за тази цел: солидарност и помощ за самопомощ. Успехът му все още е валиден днес: повече от 1 милиард души вече са организирани в кооперативи.
„Това, което един човек не може сам да направи, мнозина ще успеят“.
Запознайте се с живота на Райфайзен.
| 1818 | Фридрих Вилхелм Райфайзен е роден през 1818 г. в малкия търговски град Хам в германската провинция Вестфалия. Гладът, безработицата и политическото преследване водят милиони германци в емиграция. Райфайзен е повишен религиозно; В същото време, детството му се характеризира с финансови затруднения, посещаването на гимназията и колежът не е финансово осъществимо. Той е доброволец за военните на 17-годишна възраст. |
| 1844 | Силезийските тъкачи се надигаха през 1844 г. срещу техните катастрофални условия на живот и труд. Революцията е потушена в кръв от пруските военни. От 1845 г. Райфайзен става активен срещу бедността на селското население. След осем години военна служба, която напуска заради здравословни проблеми (страда от очна болест), преминава на успешна административна работа, той стана кмет в Уейербуш (Weyerbusch) през 1845 г. във Вестервалд. Той инициира строителството на училище и се застъпва за изграждането на път към река Рейн, за да се улесни продажбата на селскостопански продукти. Отсега нататък тези три термина ще характеризират неговия живот и работа: самопомощ, самоувереност, самоуправление. |
| 1846 | Изригванията на вулкани в Азия и Тихия океан причиняват изменението на климата в Централна Европа. Във Вестервалд снегът пада през август 1846 г., реколтата е ниска. В допълнение, картофената реколта е силно обледена, цените на хранителните продукти са нараствали. Райфайзен открива „Weyerbuscher Brodverein“-Асоциация за помощ – първоначално за раздаване на храна (брашно), срещу запис на заповед, след това за съвместно закупуване на семена и картофи. Скоро след това построената обществена сграда която е първото съоръжение, подобно на кооперацията. |
| 1848 | Райфайзен става кмет на Фламсфелд (Flammersfelder). През същата година Карл Маркс и Фридрих Енгелс публикуват Комунистическия манифест в Лондон. Социалното, икономическото и политическото напрежение предизвикват революции в много части на Европа. По време на Германската маренска революция бунтовниците изискват политически свободи и демократични реформи. Проучванията са смазани чрез военна сила. |
| 1849 | Райфайзен открива Асоциация за помощ в подкрепа на фермерите без документи, която отпуска заеми на земеделските стопани. Той е първият клуб в Германия за солидарност. Почти едновременно, Шулце-Делич основава в Саксония Херман първите „стокови сдружения“ за дърводелци и обущари и през 1850 г. на първото „заемно сдружение“ – предшественикът на днешните Народни банки (Фолксбанкен). |
| 1852 | Райфайзен вече е кмет на Heddesdorf (сега Neuwied), където преживява последствията от индустриалната революция за населението в близост до градската. След две години той основава „Heddesdorfer – Благотворителнаторганизация“ за грижата за изоставени деца и тяхното образование, закупуване на добитък за бедни сънародници, заетост на освободените затворници и създаването на кредитен фонд за нуждаещите се. Райфайзен намира значителна подкрепа за подхода си към къщата на Wied и неговия принц Вилхелм. |
| 1862 | Асоциациите на заемодатели, основани от Райфайзен в Анхаузен, Енгерс и Хедесдорф, задължават за пълви пъткредитополучателите да станат членове за първи път и следователно могат да бъдат описани като истински кооперации. Днес те са първите кооперации в смисъл на Райфайзен. В близост до неговата работа, като „акушерка” Райфайзен помага за създаването на: Земеделската асоциация за Рейнските прусаци. |
| 1866 | Поради нарастващото очно страдание, Фридрих Райфайзен е трябвало да се пенсионира в началото на 1865 г. Тъй като пенсията му не е била достатъчна, той отваря малка фабрика за пури и винен магазин. Най-голямата дъщеря на Райфайзен Амали става сериозен помощник, помагайки му по административни въпроси и в къщата. Въпреки пенсионирането си,Фридрих Райфайзен продължава да се фокусира върху изграждането на кооперации и борбата с бедността. През 1866 г. той написва книгата за място „Клубовете по кредитни асоциации като средство за преодоляване на нищетата на населението в селските райони“, която включва опита на Райфайзен в създаването на благотворителни сдружения и критерии за структуриране тях. В допълнение към клубовете, книгата разглежда и други видове кооперации, като например кооперации за консумация, продажби, вино, млечни продукти и животновъдство.Дори по време на живота си, описания труд е добре приет и книгата е отпечатана в няколко издания. Четири години по-късно вече има създадени 75 такива клуба в провинция Прусия Рейн. |
| 1869 | „Системният спор“ с политик и съосновател на кооперативната идея Херман Шулце-Делич достига първи връх. Докато Шулце-Делич иска да подкрепи малките занаятчии и търговци, в центъра на вниманието на Райфайзен е да подкрепя селското население. Този „системен спор” се отнася до различни идеи за размера на членските такси, периодите на погасяване и закрепването на етичните етични ценности в кооперациите. Но толкова, колкото Райфайзен и Шулце-Делич бяха спорни за пътя – в края бяха съгласни. |
| 1872 | Райфайзен създава офис с Отдел за парични обезщетения на парите на „Рейнската селскостопанска кооперативна банка“ и през 1874 г. „Германската генерална банка“, чрез която клубовете могат да се подкрепят финансово. |
| 1876 | С основаването на Централната селскостопанска асоциация за Германия и през 1877 г. на „Асоциацията на селските кооперации“ се създават централни институции за спестовни и кредитни асоциации на национално ниво. |
| 1877 | Райфайзен нарича първата Асоциация на селскостопанските кооперации като основна: В „Асоциацията на селските кооперации“ в Неуейд тогава се затварят 24 кредитни асоциации. Асоциацията ще служи за разпространение на заемните средства, съвместното представителство на интереси и съвместни покупки и продажби. |
| 1888 | Райфайзен ще получи почетна докторска степен от университета „Фридрих Вилхелм“ в Бон за заслугите си при създаването на земеделската кооперативна система. Той умира малко преди това на 11 март 1888 г. в Хедесдорф. Четири години преди смъртта му император Вилхелм I го е назначил за Рицар на ордена на Червения орел. |
Етични принципи при банкирането: мисия с бъдеще
Авторът има 40 години стаж в БНБ. Започнал е в градския клон на банката в Пловдив след завършването на ВИИ „Карл Маркс“. Работи 10 години в родния град и се премества в София като шеф на отдел „Ревизии“, после е главен ревизор, за да стане по-късно ръководител на Управление „Банков надзор“ и член на УС на БНБ. Сега се занимава с консултантска дейност.
Като встъпителни думи за „етични принципи при банкирането“ бих прибегнал с етимологичното определение на думата “Етика” – тя означава : учение за морала, като една от формите на общественото съзнание, нравствените начала, които определят поведението на всяка обществена група, също може да се каже “моралните принципи на човека“.Идеята на тази публикация е да даде въведение към това, което често се описва като “етично, устойчиво, социално, алтернативно развитие или солидарност” в банковото дело и финансите. Общата връзка и специфичността на този вид финансови институции е, че те се характеризират с ценности, задвижващи импулси и практики в ядрото на бизнеса, докато стойностите са слабо развити в масовото банкиране и финансиране.
Банковият сектор и частните финансови институции по-специално играят все по- често важна роля в подпомагане и създаването на по-устойчив свят. В съзнанието на потребителите, етични инвеститори, просветени в бизнеса, неправителствени организации (НПО), културни послания, както и водещи международни институции работят и търсят решения за бедност, несправедливост, война, широко разпространени заболявания, образователни неравенства, унищожаване на природата и планетата. Накратко, те искат да се подобри качеството на живот на всеки един от нас на тази планета, те разбират, че всички ние сме икономически взаимозависими и по този начин съвместно отговорни, за да се грижим за сегашните и бъдещите поколения. Те споделят общ набор от ценности, в центъра на които е укрепването на човешкото достойнство. Някои от тези ценности са вече общоприети, други сеа поддържат на лично ниво. Тези хора и институции знаят и са готови да дадат своя принос със своите знания, капитал и енергия, за да се решат повечето от проблемите и те виждат себе си като част от решението…
Неправителствени организации призовават върху финансовите институции да приложат по-строги правила за социално и екологично отговорно поведение и кредитиране. Пример за това е Декларацията Колевекио на финансови институции и Sustainability 1, които очертават шест принципа, които финансовите институции трябва да приемат: ангажимент за устойчивост, за да “не вреди”, за отговорност, за отчетност, прозрачност и за устойчиви пазари и управление.
Някои събития са си проправили път в масовото вземане на решения в финансовата институция. Ясни индикации за това са демонстрирани с подписването на международно признати стандарти , като например принципите за Отговорен Investment2, /отнасят се до околната среда, социален и корпоративен климат/. Декларация Колевекио на финансови институции и устойчивост, стартира в света на Икономически форум през 2003г., а принципите за отговорно инвестиране е инициатива на финансите на UNEP и ООН Global Compact.
За да се променят политиките в банковия сектор трябва време и да се измине дълъг път, но все пак, когато водещото начало е „общото благо“ и е прилаган етичен подход, може да се говори за първите реални стъпки. Това най-вече се отнася до създаването на етични инвестиционни фондове, отделени от основната банкова дейност за производство и въвеждането на кредитна политика с екологични критерии за постигане на намаляване на риска и защита на репутацията. Въпреки това етичното частно банкиране като развитие и основна мисия все още не е в дневия ред на институциите. Основната дейност на финансовата възвръщаемост днес основно е задвижвана от фондовите пазари и недалновидните акционери.
Важните проблеми на човешкото развитие и устойчивост – намаляване на бедността, осъзнаване на влиянието на човека върху изменението на климата, инвестиции във възобновяеми енергийни източници, честна търговия и биологично земеделие, демонстрират възможностите за разширяване на обхвата на отговорност за финансовите институции, но за това те трябва да отговарят на някои условия. Но да не избързваме…
Един кратък поглед върху възникването на етичното банкиране и финансите. От началото на 15 век естествените науки и по-късно просвещението, постепенно еманципират хората от света на боговете, естествено и от тяхната социално заобикаляща среда. Връзката между хората се променя с нарастващото преобладаване на индивидуализма. Този контекст на фона на съвременното общество съдейства за появата на съвременните етично-банкови концепции и практики.
Кои са основни характеристики на банковите ценности? Генезисът на тази дейност се крие в добрите намерения за просперитет – социални, етични, с алтернативно или устойчиво развитие и солидарност. Банковото дело и финансите са деноминациите, които в момента се използват за изразяване на конкретни начини за работа с пари, базирани на нефинансови обсъждания.
Липсва точна и единна дефиниция на видовете етични финанси и може би това не е възможно, поради различните традиции, от които са се появили етичните финансови актьори. Докато индивидуалните мотивации от учредителите, инвеститорите, спестителите, заемателите, социалните предприемачи, мениджърите и колегите на тези институции се различават значително, има някои универсални човешки ценности, практики и потребности, които мотивират всички от тях да генерират общо положително действие.
В съзнанието на хората обработката на пари се счита за допълнителна стойност сама по себе си. Много от тези стойности са част от международно признати декларации или принципи, като например Всеобща декларация за правата на човека /1948г./ и Международната Декларация на организацията за основните принципи и права на работното място /1998г./, с които се идентифицират на основни права:
* Свобода на мисълта, мнение и изразяване, използвайки разум и съвет, са това, което води до финансиране на изкуството и културата, образованието и научните изследвания.
* Равни права на политическо и юридическо ниво, свободата и правото на сдружаване в едно демократично общество и правото на труд са основа за финансиране на проекти на гражданското общество и за участие в обществения дебат за ползите и предизвикателства на споделена социална отговорност.
* Духът на братство, базиран на разбирателство, толерантност и сътрудничество в икономическия живот води до финансиране на социалните предприемачи, особено във високорискови области като намаляване на бедността, справедлива търговия, възпроизводството на околна среда и опазването й.
За тези, които практикуват принципите на етичната банка, повишаване на съзнанието и отговорността са от съществено значение в техните мисии и амбиции. Те правят избора само до финансиране на проекти и организации, които допринасят за по-устойчиво общество и определят абсолютните критерии за кредитиране, постигащо устойчиво развитие: микрофинансиране, справедлива търговия, социално значими проекти в енергетиката, образованието, културата.
Международна конференция „Етични финанси и дигитални технологии“
На 27-28.09.2016г. в Пловдивския панаир се проведе Международна конференция „Етични финанси и дигитални технологии“. Събитието беше организирано от „Клъстер за етично финансиране на предприемачеството“, „Българска асоциация на кредитните кооперации и организациите за микрофинансиране“ и Техпарк Оптела – Пловдив.
Конференцията беше открита от Заместник областният управител на област Пловдив г-н Георги Пилев, който пожела успешно провеждане на събитието и подчерта, че е особено важна връзката между високите технологии и етично финансиране на предприемачеството.
През първия ден, с акцент върху етичното финансиране, презентации и доклади изнесоха представителите на организаторите – Димитър Гишин от КЕФП, Иван Попов от БАККОМ, а също така Николай Ярмов от Европейската мрежа за микрофинансиране, Камен Тошков – Бивш ръководител на управление „Банков надзор” на БНБ, Проф. д-р Ганчо Ганчев, Проф. д.ф.н. Кръстьо Петков, Доц. д-р Елена Ставрова.
Доклади представиха и чуждестранни гости – Зоран Бесак, Гл.изп. директор на еБанка, Хърватия, който представи „Европейската федерация на етичните и алтернативни банки“ (FEBEA) и направи презентация на етичната банка от гр. Загреб, Маргаритис Алкис на Кооперативна банка Кардица – Гърция.
Като извод от докладите и дискусиите беше констатирано, че етичното финансиране на предприемачеството има невероятния шанс както никога досега, разчитайки на развитието и приложението на дигиталните технологии да достигне до всеки потребител на финансите и всеки предприемач в света чрез смартфона и посредством високите технологии ще се минимизират транзакционните разходи на процесите на финансирането, както налага етиката във финансирането.
Международен симпозиум „Индустриализацията като основа на нов национален икономически и социален модел“
В международен симпозиум икономисти представиха и разискваха конкретните пътища за стопанското развитие на водещи икономики в Азия и Европа.
„Индустриализацията като основа на нов национален икономически и социален модел“, беше темата на проведеният в Международен панаир Пловдив симпозиум. На него бе представено и второто издание на „Бяла книга за нова високотехнологична индустриализация 2015-2025.г.“ Нейното второ издание като уикикнига е задълбочен анализ на процесите в българската икономика през прехода, като са очертани силните и слаби страни на отделните икономически модели.
Д-р ик. Петър Нейчев: Политическата мръсотия погреба Агробизнесбанк
Като бивш директор в Агробизнесбанк, д-р ик. Петър Нейчев бе един от петимата обвиняеми по мегаделото за фалита на банката. То продължи 18 години и завърши с тяхното пълно оправдаване. Преди дни излезе от печат книгата „Банковите кризи и истината за Агробизнесбанк” с автори д-р ик. Петър Нейчев, д-р Тоде Тодев и Стефан Прончев, която разкрива много истини за прехода и банковите фалити.
Важно събитие за кредитните кооперации
В почивни за депутатите дни в гр. Пловдив се проведе среща на Председателя на Комисията по бюджет и финанси към 43-тото Народно събрание на Република България г-жа Менда Стоянова с ръководството на „Българска асоциация на кредитните кооперации и организациите за микрофинансиране“ (БАККОМ).
Бизнес–моделът на етичните банки
Dr. rer. soc. oec. Тоде Тодев
За разлика от традиционните банки, осъществяващи своята дейност с цел увеличаване на пазарната цена на инвестирания от техните акционери капитал и увеличаване на реализираната печалба,етичните банки си поставят за цел чрез привличане на спестяванията на хората да формират кредитен ресурс, който да бъде насочен, както в стопанската, така и в социалната сфера на основата на ясно формулирани икономически и етични критерии.
„Бяла книга за нова високотехнологична индустриализация 2015-2025 г.“
Основният акцент във второто преработено и допълнено издание на „Бяла книга за нова високотехнологична индустриализация 2015-2025г.“ е разработката, че „България се нуждае от свой собствен социален и икономически модел“.