Д-р Холгер Блисе – Преподавател във факултета по икономика и социални науки на Виенския университет, катедра „Изследване на кооперациите”, Австрия
Желанието на много клиенти да намират в своите банкови сделки прозрачност, да участват в тях и да разбират стойността им е съществувало винаги и продължава да съществува. За тях е също толкова важно спестяванията им да се вливат в проекти, например в областите на възобновяемите енергии, в здравеопазването и социалната сфера, в сферата на образованието, културата, екологичното земеделие или екологичното строителство. Една група от така наречените „Зелени банки” отдавна е създала своя бизнес модел точно върху тези принципи и успешно удовлетворява тази потребност. Там всеки един като клиент може отчасти сам да определя целта на използване на средствата, да се запознава и да разбира правилността на инвестицията.
Увеличаването на броя на клиентите, а с това нарастването и на обема на сделките, дори и ако според техния пазарен дял в банковия сектор все още се намират в ниша, ще позволи на тези банки да заемат важно място като кредитодатели. При банките прави впечатление – през Международната година на кооперациите 2012 можем да си позволим да го изтъкнем, че те много често биват учредявани под правната форма на Кооперативни банки – регистрирано сдружение. Със своите основни принципи, ориентирани към членовете им, например принципа „едно лице – един глас”, формирането на волята може да бъде реализирано непосредствено и демократично. Наистина днешните кредитни кооперации, като кооперативните банки и Банките на Райффайзен/Raiffeisen, Спарда/Sparda или Банките PSD, не се причисляват към „Зелените банки” в истинския смисъл на думата, но към момента на тяхното създаване, обикновено преди повече от 100 години, същите те, подобно на отчасти още по-рано възникналите спестовни каси, са представлявали една произтекла от потребността на хората социална иновация, която и до днес се оказва успешна и адаптивна.
Нека обаче да насочим вниманието си към иновативния потенциал на „Зелените банки” в по-тесния смисъл на понятието в германоезичните страни и да се концентрираме върху предлаганите от тях възможности за „зелено” инвестиране и финансиране.
Прочети цялата статия ТУК