В миналото хората са се стремели да увековечават себе си или определени събития. Например пирамидите – остават завинаги. В този проект се говори за прокарването на пътека, която ще бъде продължена от този, който идва след теб. За „увековечаване” и дума не може да става. Всеки кооператор на финансовата свобода трябва да възприеме своя принос като стъпка напред, която ще помогне на другите и ще съдейства за постигане на материалната независимост на идващите по-късно. И това движение не трябва да спира…

Стремежът към благоденствие води до отмиране на идеята за съществуването на траен и недосегаем елит. И най-амбициозните трябва да разберат, че вероятно ще бъдат само за кратко в светлината на прожекторите. Живеем във време на важни и динамични промени и имаме отговорността да уверим себе си и всички останали, че тази промяна е положителна и за доброто на всички. С този проект ще се концентрираме върху създаването на колективен дух на съзидателност и коопериране за финансова свобода през следващите сто години. Защото в момента обществото и индивидът живеят в удивително кратки прогнозни срокове. В нашите представи се е загнездило убеждението, че бъдещето се създава почти изцяло от хората, развиващи технологиите, и те са единствените, които мислят и работят за следващите поколения. Останалите също се интересуват от бъдещето, но щом се говори за клониране на хора, космически кораби, компютри с изкуствен интелект, антропоморфни роботи и т.н., то те, мислейки за бъдещето, всъщност мислят за технологиите, свързани с него, като жалони за неговото развитие.

Фондация „Международен институт за развитие на глобалната кооперативна мрежа за свобода” с този проект описва развитието на колективния кооперативен дух за финансова свобода за следващия един век. Бързината на промените, налагани от влиянието на Интернет върху колективния дух, също диктуват неговото динамично развитие. Обикновената преценка, че не трябва да се губят сили, енергия и време, за да се прогнозира бъдещето на човешките отношения като кооперативен дух, философията и борбата за финансовата свобода, защото бъдещето едва ли ще се различава много в духовно отношение от днешния ден, е дълбоко невярно и погрешно. Демократизирането на познанието чрез Интернет дава възможност за много нови области и насоки в развитието на колективния кооперативен дух и при постигането на лична свобода. Определящият смисъл и философия на проектите е: да няма капиталова зависимост на индивида. Това ще позволи свободата да се предава от поколение на поколение

Друг съществен момент е – глобалният кооператор за финансова свобода да е осмислил риска на своя живот и да е приел нелинейното развитие на благосъстоянието си. Важна страна в проекта е, че не привлича онези късогледи нещастници, които приемат за истина само видяното с очите си и имат дълбоко вкоренен страх от бъдещето.

Основните елементи на Глобалната кооперативна мрежа за свобода /GCР/ за постигане на независимостта в нейните три основни направления са:

  1. Финансова свобода чрез бизнесмрежата E-bankcoop
  2. Свободата на познанието и информацията и библиотека „Бъдеще” /E-library/
  3. Свободата за артистична изява и достъпа до световните постижения на културата „Световна галерия” /E-art/

Вътрешноприсъщият човешки стремеж към независимост си носи и характерния нюанс на времето. Гротескният и в същото време невероятно мъдър рицар от Ла Манча в уроците си към Санчо Панса фигуративно сочи върха на копието като средство за намиране на свободата. Преди това историята ни е дала особен урок с повратен момент в човешките отношения. На 15 юни 1215 година малкото градче Рънимед, близо до Лондон, става свидетел на голямо събитие: подписването на Великата харта на свободите /Магна харта/ от английския крал Джон Безземни за свободата, равноправието и интересите на английските граждани, т.е. първият договор на краля с опозицията

Или за да действат свободно, хората първо трябва да си извоюват правото на самоуправление /политическата страна/ и на финансовата независимост /икономическата страна/. Политическата свобода неизбежно подпомага икономическата свобода. Двете се пресичат и обединяват, техният съюз формира световното стопанство и световната култура.

През последното хилядолетие има няколко важни жалона по пътя на окончателната победа на свободната инициатива в бизнеса. Индустриалната революция ражда средствата за масовото, промишленото производство, а американската революция е първият експеримент по демократичен капитализъм в човешката история. Учудващо съвпадение е тяхната едновременна поява. През 1776 година, когато Джеймс Уат прави първата публична демонстрация на парната машина в Бирмингам, то само четири месеца по-късно, във Филаделфия, е обявена от бащите-основатели независимостта на Щатите от Британската корона. Те асистират на раждането и на третата орисница на свободата – Революцията на потреблението. Увеличеното производство повишава покупателната способност на хората, а това им дава свободата да разширяват своите нужди и потребности. На този фон се ражда и четвъртата орисница – Информационната революция, революцията на високите технологии и интернет, която увеличава шанса за свобода във всяка точка на света.

Световната мрежа от корпорации, фондови борси, банки, промишленост и др. носи огромни и немислими богатства на човечеството като цяло. За жалост мизерията не е победена, независимо, че все повече индивиди имат шанс да получат част от тези богатства. Човешкото нещастие и мъка под формата на различни болести и глад, духовна нищета, всякакъв вид ограничения на свободата все още не само съществуват, но продължават да се разпространяват по целия свят. Няма незасегнати територии. Това важи и за околната среда, която е все по-застрашена от прекаления стремеж за експлоатация и алчност на бизнеса.

Както преди един век беше невероятно да си представим днешната ситуация пред индивидуалната свободата, така и сега фактите са неоспорими. Достъпът до глобалното световно богатство и възможностите за участие в неговото създаване и лично натрупване са все по-малко зависими от териториалните, езиковите и културните различия.

Какво ще е след 100 години? В началото на нашето хилядолетие свободите на хората са значително разширени, често такива, каквито искат да постигнат, извоювайки финансовата си независимост. Достъпът до световните постижения, до образователните системи, възможностите да се учиш, докато си жив, дават и голямата свобода да получиш познанията, които искаш. Опознаването на световните културни образци, изборът на занимания и преживявания в свободното време, дават свободата на индивида не само да възприема, с което да развива своя дух и емоции. Нещо повече – това вече му носи свободният избор на неговото културно и естетическо развитие.

През следващия един век е възможно човешката свобода да бъде силно повлияна от развитието на кооперативната идея в глобалната мрежа. Двете теми – световната кооперация и интернет, имат много общи принципи и толкова се допълват, че ще дадат своето практическо отражение върху всеки човек, осигурил си контакт с тях. Липсата на капиталова зависимост е само една проява на човешката автономност и свобода на контактите между участниците в кооперативната мрежа.

Другите общи принципи са:

  • синергизиране на ефекта за цялата мрежа
  • самостоятелност на решенията за своите ресурси.

Водещата икономика в света – американската, е поставена пред един голям проблем – количеството чуждестранен капитал, който поддържа платежоспособността на Съединените щати. Безспорно, никоя друга водеща страна в човешката история не е натрупвала такова съизмеримо количество задължения, претенции и т.н. Вероятно съществува някакъв лимит на количеството дълг, който останалият свят би търпял в икономически или политически план. По правило всички политици избягват да говорят за истинските проблеми, защото по принцип правителствата в Америка и Европа не могат да се справят дългосрочно с тези проблеми. Те са твърде значителни за техните възможности.

Големите финансови пазари имат собствен живот и растат не с дни, а с часове, като в същото време, благодарение на Интернет, са обременени с информация, засягаща все повече хора, кръгове и общности.

Всички знаят, че в Съединените щати е най-високият стандарт на живот в света и този стандарт на живот е постигнат, като страната натрупва и най-големия дълг към света. Американският долар е световна резервна валута и досега светът позволяваше те да си печатат толкова пари, колкото си искат. Въпросът без отговор и прогнози досега е: Как ще продължи тази история – като приказка или като кошмар? Твърде много икономисти и предприемачи не мислят, че тази илюзия ще продължава безкрайно дълго и много от тях очакват ако не апокалипсис, то глобална корекция в световен мащаб. От тази корекция ще пострадат всички, но за съжаление най-много бедните държави и бедните хора.

Очевидно пътят към финансовата свобода и придобиване на активи дава възможност и на бедните индивидуалисти да преминат в класата на по-богатите.

Вашият коментар