pict_brazda   Проф. Йохан Бразда, ръководител „Изследване на кооперациите” във Факултета по икономика и статистика на Виенския университет

1. Микрокредити в Европа

Едва през Meceц септември 2004 г. на конференция на високо равнище в Брюксел беше потвърдена необходимостта от създаване на по-благоприятни рамкови условия за достъп до микрокредити от страна на малки предприятия и предприемачи.1 Участниците в конференцията приветстваха факта, че се осигуряват все повече микрозаеми за малки предприятия. Днес многобройни кредитни институти осигуряват годишно хиляди малки кредити. Те са потенциала, който стимулира предприемаческите инициативи. Такива микрокредити са от особено значение при поощряване на самостоятелната заетост и при основаването на малки предприятия в сектора на услугите, където достъпът до финансови средства най-често е много затруднен.

90 % от всички предприятия в Европа са малки предприятия (KMU/МСП – малки и средни предприятия), на които се падат средно 55 % от всички работни места. Всяка година възникват около 2 милиона предприятия, 90 % от които са малки предприятия с по-малко от 5 човека (работници и служители). Освен това се наблюдава и нарастваща тенденция за основаване на предприятия от един човек, преди всичко от безработни. Предприятия от този тип имат специфични финансови нужди: Където има нужда от външно финансиране, често става дума за финансиране на незначителни суми (под 25.000 €). За финансовия сектор това е едно истинско предизвикателство. Защото както преди, така и сега банковите кредити представляват най-изгодното – а за много предприятия – и единственото външно финансиране. И това ще продължава да бъде така най-малко през следващите десет години, но променящата се конкурентна ситуация в банковия сектор допълнително ще оказва влияние върху кредитните условия за малките и средни предприятия.

Въпреки това много от тези предприятия имат трудности за получаване на кредити, което важи с още по-голяма сила за най-малките предприятия, отколкото за средните. Както показва едно по-ново проучване, 93 % от 22 -та милиона европейски малки предприятия са съвсем малки предприятия (от 0 до 9 работника).

Недостатъчното предлагане на кредити за малки предприятия се обяснява с големите разходи за транзакции и с изпитвания от кредиторите висок риск при нищожна рентабилност. Също така и едва наличната възможност за насрещна субсидия (финансова подкрепа от страна на държавата) при банковите продукти, не би могла да стимулира готовността на банките за даване на микрокредити, доколкото те не я разглеждат като прелюдия към едно дългосрочно делово отношение с динамичен и експанзивен предприемач.

Общо взето изглежда, че очевидно е налице недостиг на подходящи възможности за финансиране на нови и динамични предприятия. Според последните проведени анкети 15 до 20 % от малките и средни предприятия разглеждат проблемите, свързани с финансирането, като най-основна спирачка за функционирането на предприятието.

Между страните, членки на Европейския съюз има големи разлики по отношение на финансовата култура. В кредитната сфера търговските банки, спестовните каси и кооперативните банки играят различна роля при финансирането на малките и средни предприятия. Европейската служба за наблюдение на малки и средни предприятия е установила, че финансовата структура на едно предприятие по всяка вероятност зависи повече от финансовата система и финансовите обичаи на страната, в която предприятието е действащо, отколкото от други характеристики на предприятието като големина, бранш, продължителност на функциониране или рентабилност. При това има значителни разлики по отношение на това, каква част от собствения капитал, се използва за финансиране. В някои от страните-членки на Европейския съюз (например във Франция, Белгия, Португалия) финансирането със собствен капитал е повече разпространено, докато в някои други страни (например в Германия и Австрия) средните предприятия разчитат много по-малко на собствен капитал и повече на лесно отnyсканите банкови заеми. В тези страни традиционно предприятията създават близки отношения само с една банка (домашна банка), която и при по-тежко състояние на предприятието е готова да отпусне кредит.

Но също така и условията за отпускане на банкови заеми са различни в различните страните, членки на Европейския съюз, както по отношение на сроковете (краткосрочни или дългосрочни), така също и по отношение на лихвите. Проблемът за обезпечеността съществува навсякъде, но в някои страни бива облекчаван чрез прилагането на обществени и частни програми за поръчителство. В общия случай малките и средни предприятия използват повече чужд капитал, отколкото големите предприятия и то при по-кратки срокове.

Някои виждат вече подобна ситуация в Европа, като тази от преди сто години, когато са се търсели решения във връзка с дефицита на леснодостъпни кредити посредством кооперации и спестовни каси.2 Би ли могло това развитие да доведе до възраждане на кооперативната идея в Европа? Заслужава си този въпрос да бъде разгледан.

2. Кооперативните банки в Европа

Днес кооперативните банки принадлежат към най-важните актьори на европейската банкова и финансова система. Европейската финансова система традиционно е била и понастоящем все още е в най-голямата си част една банково базирана система. Трите основни стълба на банковата система са търговските банки, спестовните каси и кооперативните банки. Те представляват различни модели, които успешно съществуват заедно в условията на конкуренция. Търговските банки са сферата с най-интензивното понастояшем интернационализиране и с най-­интензивната дейност в областта на сливанията, поглъщанията и реструктурирането. Спестовните каси и кооперативните банки в основата си са институти с местен обхват и значение. Те са насочени в значителна степен към задоволяване потребностите на селяните, занаятчиите, малките предприятия и частните домакинства. В различните страни на Европейския съюз броят и значението на тези три групи варират значително. В някои от страните, в които търговските банки са били предимно държавни институти – както във Франция и Италия – се проведоха мащабни приватизации и в началото на новия век голямата част от търговските банки в Европа се състоят от ориентирани към печалба предприятия, които са в състояние непрекъснато да покачват печалбите си.

2.1. Стопанско значение

В края на 2003 г. в 25-те страни на Европейския съюз има 4.662 кооперативни банки с 58.225 офиса в услуга на 44,4 млн. членове и 126 млн. клиенти и със 674.305 служители. Сумираните активи и пасиви (балансовото число) за 2003 г. възлизат на над 3.654 млд. €, сумарните вложения и сумарните кредити – на 1.928 и съответно на 1.761 млд. €. Кооперативните банки притежават пазарна част от спестовния сектор на Европейския съюз от порядъка на около 17 %. Но пазарните части на кооперативните банки в отделните страни са доста различни. Във Франция те играят централна роля (пазарна част: 51 %), Финландия (пазарна част: 30%), Австрия (пазарна част: 28%), Холандия (пазарна част: 26%), Кипър (пазарна част: 25%), Италия (пазарна част: 19%) и в Германия (пазарна част: 17%)3. Тесните връзки на кооперативните банки с клиентите и специалното им закрепване в по-малките градове, села и в страната, както и техният извънреден ангажимент отвъд самата рентабилност, им извоюват особени позиции при натрупването на спестявания от домакинствата и при отпускането на малки кредити за домакинства и по-малки предприятия. Въз основа на тяхната история и структура на собственост, кооперативните банки от край време са основните предложители на финансови услуги за средното съсловие, за което достъпа да кредити иначе би бил ограничен. Днес приблизително 32% от всички средни предприятия на Европа, това означава общо 4,2 милиона предприятия, са клиенти на кооперативни банки. Значението на тези цифри става ясно, когато си припомним, че европейското средно съсловие е 94 милиона души, което означава 55% от цялото работно население на Европа и същевременно е основният двигател за иновации в Европа.4

Кооперативните банки в Европейския съюз (25) в цифри (2003)

Регионални и местни банки 4 662
Банкови офиси 58 225
Членове 44,4 млн.
Клиенти 126 млн.
Служители 674 305
Консолидирана сума за баланса (активи и пасиви) 3.654.176 млн.€
Влогове 1.927.507 млн.€
Кредити 1.760.598 млн.€
Пазарна част 17%

Източник: http://www.gebc.org

От друга страна кооперативните банки са изложени на силен конкурентен натиск, на който те трябва да реагират за да останат на пазара. Моделът им на реакция е същият, както и този на търговските банки и спестовните каси: технологично модернизиране, рационализиране, концентрация, сътрудничество и дори международна експанзия, както показва примерът на банковия сектор Райфайзен в Австрия.

Кооперативните банки в Западна Европа представляват днес една доста диференцирана и разнородна картина. Те както преди, така и сега са насочени към икономическото стимулиране на техните членове, те са частни предприятия, които се намират в условията на пазарно-икономическа конкуренция, често имат универсален банков характер и биха могли също да уредят и не членската маса, макар и с ограничения в кредитната сфера. Единствено в Англия и преди всичко в Гърция те могат да предложат само доста ограничени банкови услуги. При това обхвата на тяхната дейност е с тясна локална насоченост.

Организационно диапазонът се простира както преди, така и сега, от самостоятелни и независими първични каси, както е в Испания или в Италия, или от повече или по-малко здраво свързани към съюз или обединение кооперативни банки, както е в Германия, Австрия и Франция, до централно ръководени филиални предприятия, както е в Холандия, Финландия и Португалия. В малко държави кооперативната фаза на тези институти вече е приключила и те са трансформирани в капиталови дружества, както е в Швеция и в Белгия.

2.2. Правни рамки

Как изглеждат правните аспекти? И в правно отношение кооперативните банки са различно регулирани в рамките на Европейския съюз. Преди всичко кооперативните банки са интегрирани в установените от страна на държавата законови рамки за делова дейност на банки, което често им коства част от тяхната независимост и самостоятелност, и което между другото намира израз чрез компетентността на съответните национални контролни служби. Разбира се често тези правомощия биват пренасяни от същинските контролни инстанции върху холдинговите съюзи на кооперативните банки и централните им банки, които по този начин, наред със и без това съществуващите им права, получават допълнителни възможности за влияние при касите.

В някои страни самите кооперативни банки се приемат правно като такива, само ако са се учредили в съответствие с определен закон. В Германия и Австрия това е Закона за кооперативите. В други страни кооперативите не разполагат със собствена правно-организационна форма. Такъв е приблизително случаят в Дания. В някои страни пък е възможно кооперативната стопанска форма да избере от една страна също кооперативна правно-организационна форма, но наред с това и друга правно-организационна форма, например тази на акционерно дружество. Такъв е случаят във Франция. Причината за това е преди всичко в различните политически схващания, които са в конфликт относно това, какви задачи трябва да имат кооперативите и какво положение трябва да им се отреди в общата социална структура. Противопоставят се предимно две гледни точки.

Според първата гледна точка кооперативите трябва да се разглеждат като една определена стопанска структура. Тяхната основна цел се състои в това, да стимулират икономическите интереси на своите членове. Според това схващане, кооперативите са основани на принципа на самопомощ и са независими от помощта на държавата. Това становище се застъпва преди всичко в Германия, Австрия и Холандия, частично също и във Великобритания.

Втората гледна точка разглежда кооперативите като част от социалната политика. Съответно на това държавата трябва активно да ги подкрепя, докато икономическата ефективност остава на заден план. В рамките на това второ схващане има различни разновидности. Веднъж кооперативите се схващат като колективно ориентирани предприятия, които служат за целевото подпомагане на интересите на определени групи от населението. Заедно с това в кооперативите се вижда и една организационна форма за един трети сектор на стопанството, който трябва да настъпи заедно с частното и колективното стопанство. От друга страна обаче, кооперативите се разбират и като част от по-голямо движение от религиозно, респ. политическо естество.

Въпреки тези разлики съществуват и много общи неща, за които ние ще поговорим.

В рамките на кооперативните организации, кооперативните банки са се развили като най-силен бранш от всички кооперативни браншове. Една децентрализирана структура (акцент върху местните организации) на кооперативните банки е свързана с някои предимства, като предвидими работни параметри, индивидуална грижа за клиентите, гъвкавост, по-кратки пътища за вземане на решения, възможности за по-бързо реагиране на пазарните промени, но също така е свързана и с недостатъци, като по-големи материални разходи и разходи за персонал.

2.3. Историческо развитие

Изходна точка за развитието на кооперативните банки в Западна Европа са били кризите в началото на 19-ти век, а именно значителни радикални промени от една страна в промишления сектор на народното стопанство, а от друга страна в селскостопанския сектор. При това, под промишлен сектор трябва да се разбира в институционална форма, сферата на свободното занаятчийство, а в персонална форма сферата – на заетите в индустрията наемни работници. Селскостопанският сектор обхваща самостоятелните селяни и, заетите в селскостопанската продукция наемни селяни.

Почти за всички западноевропейски страни може да се каже, че инициативата за основаване на кооперации по правило не произлиза директно от занаятчиите или селяните. Това става преди всичко по-скоро чрез национални „пионери“ или други организации (представителства на интереси, църкви).

Основните причини, като индустриализация, интернационализиране на конкуренцията, подобрен транспорт и техническа революция са били едни и същи за всички страни. При това кооперативните банки са се разглеждали недвусмислено като средство за преодоляване на стопанското бедствено положение. Значителни обществено­политически цели, които е трябвало да се наложат с тях, са били едва от второстепенно значение и всъщност не са могли да се наложат.

Кооперативното движение започва да се разпространява в Европа от средата на 19-ти век.

2.3.1. Упадък на занаятите

Като пример ще покажем развитието на промишления сектор в Германия. Индустриалната революция, въвеждането на масова фабрична продукция в голяма част на всички индустриални стоки, свързаната с това ценова конкуренция и конкуренция във връзка със заместване на някои стоки с нови и едно съответно изменение на потребностите, силно притиснала остарялото занаятчийство. В началото на 19-ти век занаятчийството достигнало до точка, при която много от предприятията му не са били вече в състояние със съществуващите си структури да стъпят на пазара като конкурентноспособни. Причините са били преди всичко:

  • променената структура на потребностите от страната на търсенето,
  • неспособността за нагаждане към тези промени,
  • засилване на пазарната конкуренция – особено чрез появата на чуждестранни конкуренти,
  • както и нарушаването на търсенето поради икономически и политически кризи

Като възможни решения на тази проблематика се предлагали, от една страна принудителни мерки от страна на държавата или нагласяване към променените пазарни условия, от друга страна – въвеждане на нови методи за организация и производство. Поставянето на новите предизвикателства довело преди всичко до възникването на финансов проблем, чието решаване, при по-нататъшния исторически ход, станало благодарение на кооперативните банки. Този проблем се е състоял в това, че занаятчиите, които били готови отново да направят производствените си структури конкурентноспособни, не разполагали с необходимия за това собствен капитал, а съществуващите форми на финансиране (преди всичко личния кредит) вече не били достатъчни, поради увеличената потребност от кредити. Често занаятчиите виждали единствено лихварите, с всички произтичащи от това следствия, като възможност за набавяне на нужния капитал, което засилило още повече упадъка на занаятчийството. Едва чрез основаването през 1850 г. на една кооперативна банка от Шулце- Делитч, с което е била въведена собствена отговорност на членовете, са възникнали познатите ни днес кооперативни банки, които могли значително да допринесат за преодоляване на това бедствено положение и които си осигурили междувременно стабилна пазарна позиция в Европа като движение-народни банки.

2.3.2. Обедняване на селското население

Положението на селското стопанство към средата на 19-ти век е изиграло значителна роля във връзка с възникването на модерното кооперативно движение в Западна Европа. Въпреки, че биха могли да се констатират някои общи неща за различните национални селски стопанства в Европа относно тяхното тогавашно състояние, съответното положение, в което се е намирало тогава селското стопанство в отделните страни, както и вида и начина му на структуриране, е повлияло отделните национални очертания на кооперативното дело частично силно и характерно. Пример за това е Австрия.

С оглед на засиления преход от значително самозадоволяване към пазарна продукция, предвид на аграрната криза в края на 80-те години на 19-ти век със селскостопанските излишъци, със спадането на селскостопанските цени, вследствие засилената конкуренция на отвъдокеански селскостопански продукти, основните проблеми на селскостопанските малки и средни предприятия в австрийските провинции след настъпилото от 1848 г. освобождаване на земя и освобождаване на селяните, били задлъжняването на тези предприятия, трудностите при продажбата и маркетинга, както и раздробяването на малките имоти. Възможността да се получат пари от обикновените банки се проваляла поради факта, че те не отпускали персонален кредит, а изисквали обезпечения. При обезпечения под формата на ипотеки обаче, разходите за ипотечния кредит на базата на често малките площи на селските имоти и парцели, не отговаряли на същинската кредитна сума. Освен това ипотечното право било много сложно и мудно, поради което тази кредитна форма допълнително губела атрактивността си за селяните. Ето защо лихварите били единствената възможност за дребните селяни да си набавят необходимите средства, което довело много от тях до мизерия.

Въпреки многото прилики с градското занаятчийство, в селското стопанство е имало някои особености. Така например селските стопани се нуждаели от постоянни и по-дългосрочни кредити, тъЙ като продукционният процес при тях протичал на по-продължителни цикли, отколкото този при занаятчиите. Освен това, голяма част от самостоятелните занаятчии били наясно, най-малкото с основните положения за това, как би трябвало да се ръководи едно предприятие от търговска гледна точка. Напротив, на село често не са знаели да пишат и четат, едно обстоятелство, което излагало селското население на опасност от измами в търговските отношения. По-нататък, възприетият от Фридрих Вилхелм Райфайзен етичен и религиозен човешки модел и застъпваните от него алтруистични и идеалистични мотиви, намирали много по-голям отзвук в селското население, отколкото прагматичните убеждения на Шулце-Делитч.

Едва с въвеждането на кооперациите Райфайзен в Австрия (1886 г.) започнало решително подобрение на положението на дребните селяни. Организирането на кооперации отговаряло на представите на селяните за едно „консервативно модернизиране“. То е способствало за по-нататъшно запазване на традиционната социална структура, тъй като въпреки изграждането на организационни форми на селскостопански кооперации за големи предприятия, дребният характер на селскостопанското предприятие останал непроменен.

Членовете очаквали, че членството в кооперациите Райфайзен ще компенсира липсващия при конкуренцията достъп до пазара и до капитала, ще подобри позициите им на пазара и по-добре ще задоволи стопанските им потребности. В по­широк смисъл те очаквали достъп до пазара, достъп до капитала.

Обстоятелството, че народните стопанства в Европа през 19-ти век са били преди всичко аграрно ориентирани, може да бъде една от най-важните причини за това, че основаното от Фридрих Вилхелм Райфайзен кооперативно движение е имало по-голямо значение както в Австрия, така и в Западна Европа, отколкото това на Шулце-Делитч.

Двамата основатели-пионери са формулирал и обширни документи и указания във връзка със съответните си концепции за кооперациите, за основаването и за ръководенето, които ще разгледаме по-подробно.

2.4. Системата Шулце-Делитч

Шулце-Делитч е разпознал специфичната дилема на тогавашното стопанско-социално развитие: От една страна шансовете на разширеното, посредством интелектуално-политическото либерализиране, индивидуално поле за действие, при използване на нови технически възможности, от друга страна – едновременно обусловеното поради това, обедняване на широки народни слоеве, срещу което обедняване повечето засегнати виждали единствена помощ в държавно регламентиране и ограничение. Той ясно е видял в новата стопанска система тенденцията към големи предприятия и монополизиране, преди всичко посредством новата форма на акционерното дружество и е искал да запази от това развитие застрашените в позициите си занаятчии и работници. Какви възможности са се предлагали за да се запази конкурентноспособността на занаятчиите? Шулце-Делитч намира решението за занаятчиите в усвояването на стопанските предимства на голямото предприятие при същевременно запазване на личната свобода посредством образуването на кооперации. На преден план е било: „Поддържането и укрепването на едно значително средно съсловие, на този незаменим носител на всяко здраво политическо, както и социално, духовно и материално развитие. “ От негова гледна точка кооперативите са били „една перспектива за отстраняване на класовите противоречия и повишаване на индустриалната производителност с благодатно обратно въздействие върху стопанското, хуманното и гражданското развитие.“

Един особено важен аспект в разбирането на кооперативите на Шулце-Делитч е била идеята за групова самопомощ, според която всички участници в една кооперация трябва сами да вършат всичко и да не се оставят да бъдат подпомагани от никого, дори и от държавата. Идеята за самопомощ е била за него от концепционален ранг, тъй като е бил убеден, че само върху основата на тази идея може да възникне стимул за постижения. Упоритото отхвърляне на всяка помощ от страна на държавата се обяснявало преди всичко с три мотива: първо – кооперативната помощ била гapaнция за доверие в собствените сили; второ – само самопомощта осигурявала самостоятелността като решаващ жизнен елемент на кооперацията; трето – само самопомощта давала възможност на кооперацията да се впише в пазарно-икономическите събития независимо от всякаква социална романтика.

Така както индивидуалната самопомощ се основава винаги на собствено за това решение и винаги включва личната отговорност за евентуалните последици, така за Шулце-Делитч е било ясно, че и груповата самопомощ би трябвало да обхваща самоуправлението и собствената отговорност.

Самоуправлението се е обуславя от това, че кооперацията е собственост на членовете и включва личното им имущество, че само членовете ръководят и контролират. Също така с това е свързано и право на членовете свободното да влизат и напускат кооперацията. Органите на кооперацията, като събрание на членовете, управителен съвет и надзорен съвет, могат да се заемат само от членове (собствени органи). По този начин индивидите, които са се решили на самопомощ поемат едновременно и законодателната и изпълнителната власт. С помощта на общото годишно събрание, най-висшият волеизразяващ орган на кооперацията, членовете сами определят основните насоки на техните действия, като например сами изработват устава си. Поради тези причини на общото годишно събрание се приписват още два допълнителни елемента, а именно публичност и демокрация. Това включва и факта, че членовете, независимо от размера на капиталовото им участие, като собственици имат право на глас в общото събрание („one man, one vote“ ­“един човек, един глас“).

От принципа на самоуправление непосредствено следва и принципа на собствена отговорност. Той засяга отговорността, респ. солидарната отговорност на членовете относно тяхната кооперация, особено що се касае до внасяне на дружествените дялове и частно-правната материална отговорност на групата членове спрямо трети лица в смисъла на търговско-правната защита на кредиторите. Още от самото начало Шулце-Делитч е бил напълно сигурен, че на фона на слабостта на кооперативите по отношение на собствения им капитал, би трябвало да се направи всичко, което би повишило тяхната кредитоспособност. Материалната отговорност в този контекст е играла за него фундаментална роля. Ето защо членовете носели директна и неограничена отговорност. Една такава отговорност на членовете е била за Шулце-Делитч решаващ фундамент на кооперативната му конструкцията. С отговорността се осигурявал и необходимия интерес за ръководене на кооперацията, както и необходимостта от контрол, оттам и идентификацията на членовете с тяхната кооперация.

2.5. Системата Райфайзен

Отначало принципа на самопомощта не е бил засегнат от Фридрих Вилхелм Райфайзен. Неговите първи учредявания са били ясно изразени благотворителни сдружения на базата на хуманитарна чужда помощ. Едва под влиянието на Шулце-Делитч, Райфайзен замества принципа на благотворителност с основното правило на самопомощта. („Помогни си сам и господ ще ти помогне.“)

Райфайзен вижда принципа на самоуправлението подобно на Шулце-Делитч, това означава, че членовете трябва сами да организират отношенията вътре в кооперацията. Така те предпазват кооперацията от външни влияния. Това означава, че в своите вътрешни отношения кооперативите не са подложени на заповеди и указания от страна на трети лица. Членовете определят стопанските дейности на цялото предприятие чрез своите органи. Тази вътрешна демокрация е важен елемент на системата Райфайзен.

По отношение принципа на самоотговорността, схващането на Райфайзен е било, че тогавашното селско население би могло да бъде освободено от примирението си по отношение на икономическото си положение само чрез активна помощ и приемането на отговорност за едно успешно развитие на дейността на кооперацията. Това, както и при Шулце-Делитч е било свързано със солидарна и неограничена отговорност на членовете за всички задължения на кооперацията. Това е допринесло за запазване на неограничена кредитоспособност на кооперацията и е създавало доверие по отношение на другите организации в стопанския живот.

Принципът на служебната честност Райфайзен въвежда в своята система още в началото на благотворителната си дейност. Той го е схващал като ангажимент на членовете в органите на кооперацията, без те да бъдат заинтересовани от лична печалба или заплащане под формата на заплата и е виждал в това от една страна определена сигурност за кооперацията, тъй като благодарение на принципа на служебната честност органите не се чувствали заставени да предприемат рисковани сделки, от друга страна пък това е трябвало да служи също като пример за отказ от личната изгода за сметка на грижата за общата цел.

Според принципа на отвореното членство всички пълнолетни жители на един окръг са имали право да членуват в кооперацията, не е било възможно никой да бъде изгонен от нея (еднакво третиране на всички членове).

За осигуряване на правилна преценка на личните и стопански отношения на членовете, респ. на тяхната кредитоспособност, радиусът на действие на една Райфайзен-кооперация е трябва да бъде възможно най-обозрим (принцип на обозримостта). Тясно свързан с това е принципът на децентрализация, според който по-малки поделения гарантират голяма подвижност, по-голяма близост до пазара и до членовете. Така Райфайзен-кооперацията може да се грижи за интересите на членовете си и да задоволява техните различни потребности. Тези точни познания на условията от място осигуряват кратки пътища и кратки интервали от време за вземане на решения.

С принципа на обединяване се разширява принципа на самопомощта. Той се основава на разбирането, че отделната местна или селска кооперация не е в състояние сама да решава разнообразните икономически проблеми, а трябва да се присъедини към по-голяма организация. Принципът на тристепенното изграждане на кооперативното дело – първична кооперация, местна централна кооперация и федерална централа – води началото си от Райфайзен. Чрез обединяването се увеличава производителността на отделните, присъединили се към обединението кооперации. Разпределянето на задачи на обединени предприятия води до това, че се запазва обозримостта от една страна, а от друга страна се повишава конкурентноспособността.

2.6. Основоположни особености на средноевропейската концепция за кооперативните банки

Ако търсим обща характеристика на кооперативните банки в Средна Европа може да отбележим следното:

Кооперативните банки са институция на частното стопанство.

Кооперативните банки са организации на частния сектор на народното стопанство. Реализирането на успехи и постижения става посредством частни стопански субекти. Членовете на една кооперативна банка правят доброволно споразумение за сътрудничество. Като във всяка кооперация това се случва тогава, когато за отделните кооперативни партньори се създават отделни стопански изгоди. Задачата на държавата се ограничава върху поставянето на правна рамка.

Допълващ и стабилизиращ фактор към свободния стопански строй

Шулце-Делитч е бил преди всичко ревностен защитник на основните ценности на един свободен обществен и стопански строй, както и на ефективността на частните права на собственост и свободните пазари за стопанско развитие, без обаче да пропуска настъпилите в реалността социални проблеми и развития в погрешна посока. (Допълваща и стабилизираща функция на кооперативите).

Еманципаторска социална система

Исторически кооперативите са били създадени като принцип на освобождаването от икономическа, социална и персонална зависимост. Поставянето на еманципаторски цели се състои в способността на членовете да постигнат освобождаване на засегнатите от зависимостите по пътя на самопомощта. По примера на кооперативните банки зависимостите от капиталовия пазар налагат общите процеси на формиране.

Училище за демокрация

По отношение на конструкцията си кооперациите са демократично изградени организации. Персоналният характер се гради преди всичко върху личното членство и съвместната работа на членовете – а не върху техните капиталовложения. Ярък израз за кооперативното демократично разбиране е принципа – „Един човек, един глас“. Тук е ядрото на кооперативния демократичен принцип: в центъра на кооперативната дейност стои отделната личност във функцията си на член с цялата си житейска позиция.

Организация обърната към личността

Това означава, че в кооперативите на мястото на „Shareholder-Value“ – интереса на инвеститора – стои „Member-Value“ – интереса на отделния член – в смисъл на ефективно реализиране на успехи в интерес на отделния член като получател на тези постижения.

Форма на групова самопомощ

Самопомощта, като стремеж на отделната личност сама да промени икономическото си положение посредством собствена инициатива се променя при кооперацията изключително в смисъла на „Самопомощ в групата“. Това означава, че членовете ще действат заедно, за да могат с общи, насочени в една посока усилия, да увеличат потенциала на действие на отделния член. Следователно за кооперациите е характерно не само да подобряват същността на общите действия, а най-вече стремежа на отделния член за подобряване на собственото му положение посредством използване ресурсите на другите членове на групата. Тъй като получаването на индивидуална изгода предполага готовност за обратно предоставяне на собствените ресурси на разположение и в полза на другите членове, индивидуалната изгода резултира от прилагането на принципа на взаимопомощта, но не прилагането на този принцип между два отделни партньора, а в рамките на цялата група.

Форма на икономическо устройство за подпомагане

Кооперативните банки са частни стопански предприятия, организирани преди всичко на принципа на икономическо подпомагане на техните членове, което означава, че в центъра на тяхната дейност стои отделният член. Основната задача на кооперативната банка е да предлага услуги на членовете си, от които те се нуждаят, т.е. на предно място е поставена тяхната потребност. Отделният член бива подпомаган и покровителстван. Изпълнението на тази задача е трайно само тогава, когато, отделни сектори на пазара се поддържат и разширяват, постига се растеж и е гарантирано получаването на капитал, като е обезпечена и ликвидността.

2.7. Същност и значение на европейските кооперативни банки

Навсякъде в Европейския съюз кооперативните банки са личностни обединения с вариращо членство и вариращ капитал, при които на капитала е отредена служеща роля. Ако разглеждаме кооперацията като стопанска форма, то тогава там са в сила принципите на самопомощ, самоуправление, самоотговорност, идентичност на предприятие и клиенти, икономическо подпомагане и демокрация.

Де да бяха изобщо още жизнени и да се практикуваха тези основоположни белези така, както ние се запознахме с тях. Бих искал да подкрепя това с помощта на една появила се наскоро публикация на „Европейското обединение на кооперативните банки“, в която се обясняват най-важните характеристики на кооперативните банки. На практика пак ще открием, но в една по-модерна форма, току що анализираните организационни принципи на кооперативните банки.

Кооперативните банки са важни и стабилизиращи актьори на финансовия пазар

Кооперативните банки действат на пазари с много висока конкурентна интензивност. Организационно-управленският им модел в значителна степен е формиран посредством кооперативното саморазбиране и поради това е извънредно успешен. Кооперативните банки притежават имуществото на техните членове, които същевременно са и техни клиенти. Целта на кооперативните банки не е максимизирането на принципа „share-holder value“, а предоставяне на определени услуги за техните клиенти и членове.

Въз основа на солидните им капитали, на незначителната променливост на доходите им, както и на резултиращия от управленския модел и от организационната структура рисков профил, кооперативните банки, като важни актьори на финансовия пазар, допринасят за неговата стабилност и конкурентноспособност.

Кооперативните банки са по-близо до клиентаlчлен

На базата на близостта им до клиентите, както и на местното им закрепване, кооперативните банки при ангажиране на нищожни ресурси, могат да определят много по-добре от своите конкуренти, нуждата и кредитоспособността на клиентите си. Намалява се проблема от несиметрична и грешна информация. Така, в сравнение с целия банков сектор, от една страна кооперативните банки са в състояние да достигнат оптимизиран кредитен портфейл, от друга страна да предложат, съобразно изискванията на клиентите си, продукти и услуги на изгодни цени. Резултатът е една интензивна конкуренция, която води до ефективна печалба в банковия сектор и в цялото стопанство.

Кооперативните банки са демократична форма на предприятие

Въпреки че, кооперативните традиции, както и законовите разпоредби, а така също и някои характеристики на кооперативните банки, в различните европейски страни са различни, европейските кооперативни банки показват и многобройни важни сходства. Най-важното общо между тях е силно застъпеният демократичен принцип. Като частни стопански предприятия кооперативните банки принадлежат на своите членове, които участват в демократичния контрол на предприятието си на принципа „one man, one vote“.

Кооперативните банки са peгионално закрепени

Тяхното значение се простира далеч извън извършването на финансови услуги. Тъй като те събират финансови средства на регионално ниво и също там ги дават в заем, то те са главни сподвижници за развитието на регионалния и местен стопански живот и при това допринасят в голяма степен за социалната сплотеност на местно ниво.

Кооперативните банки способстват за развитието на средното съсловие

Кооперативните банки, като най-важни кредитодатели за многобройни групи клиенти (преди всичко за cpeдното съсловие, селските стопани, семействата, свободните професии и за населението, встрани от гъсто населените области, което иначе би имало само ограничен достъп до кредити) допринасят за подобряване ефективността на европейската стопанска система. На базата на връзките им със средното съсловие, кооперативните банки косвено съживяват предприемаческите възможностите и готовността за иновации на тези групи клиенти и по този начин способстват за развитието на конкурентноспособността и ефективността на стопанството като цяло.

Кооперативните банки познават нуждите на клиентите

На базата на активното участие и съдействие на клиентите си, кооперативните банки са в състояние непосредствено да получават ценни информации относно преференциите и нуждите на клиентите си. Поради това те са особено успешни при съгласуването на услугите и продуктите си със специфичните желания на клиентите, като по този начин в много голяма степен се постига задоволяване на клиентите.

Кооперативните банки са иновативни

Поради близостта си до клиентите, кооперативните банки много отрано разпознават развитията на пазара, така че те са водещи както в сферата на развитие на продукти от нов вид, така също и в областта на техническите иновации.

Кооперативните банки засилват местните мрежи

Като децентрализирани мрежи кооперативните банки са тясно свързани с техния регион. Исторически погледнато те са основани от местни общности, за да се компенсира незадоволителното предлагане на банкови услуги. И днес още те са тясно преплетени с тези местни общности, поради което т.н. принцип на сцепление (кохезия) показва същинската основа на кооперативното банково дело. Те подкрепят растежа на регионалното стопанство.

Кооперативните банки би трябвало да създават повече връзки с обществеността

Предвид на принципното значение на кооперативните банки в обществото, тяхното огромно значение за членовете и клиентите им, стопанският им успех на пазарите с интензивна конкуренция и тяхната стабилизираща функция за финансовите пазари, е много важно това значение на кооперативните банки и приносът им за стопанското и общественото развитие, за засилване на конкуренцията и за създаване и обезпечаване на работни места, да достигне с по-голяма сила до съзнанието на обществеността.

Както се вижда, на практика тук отново срещаме посочените от пионерите на кооперативното дело управленско­организационни принципи, но в една по-модерна формулировка. Затова кооперативните банки не са останки от миналото, а една годна за бъдещето форма на предприятие в конкуренцията на разнообразни форми на предприятия, организации и кооперации въобще и особено на конкуриращи кооперативни концепции. Те са един адекватен институционален отговор на актуалните рамковите условия на Европейския съюз.

2.8. Практически примери

И накрая на базата на примери ще покажем до каква степен кооперативните банки са реагирали на актуалното предизвикателство по отношение микрофинансирането на малки предприятия в Западна Европа.

Великобритания

Кооперативните банки (Credit Unions) в Обединеното кралство от известно време работят по специална програма за микрофинансирине на техните членовете.

Франция

През декември 2004 г. Европейската инвестиционна банка предостави на Credit Cooperatif сумата от 100 млн. € за финансиране на съвсем малки кредити за малки и средни предприятия.

Холандия

В Холандия тамошните рабо-банки в средата на деветдесетте години на миналия век, в рамките на подготовката за честване на 100-годишнината от съществуването им са си поставили следните основните въпроси:

  • Ще останем ли кооперации или ще тръгнем в посока капиталови дружества?
  • Трябва ли местните банки да продължат да предлагат цялата палитра от финансови услуги за един широк кръг от клиенти или ще се насочат към потребностите на членовете?
  • Как трябва да изглежда членството при съответните решения?

Отговора на поставените въпроси е бил намерен бързо. Мнозинството от членовете са пожелали да се запази кооперативната правна форма на рабо-банките. Те искали също така местните рабо-банките да продължат да предлагат финансови продукти за широк кръг местни клиенти. Местните банки трябвало да запазят техния локален профил и автономията си и да засилят повече от преди ангажимента на членовете си.

За конкретното прилагане на практика на тези искания не се е чакало дълго.

  • Бил е разработен „Сценарий за услуги и иновации“. Във тази връзка услугите означавали, че другите банки имат клиенти, за да изкарват пари от това, докато рабо-банките имат клиенти, за да ги обслужват възможно най-добре. Изхождайки от тази иновационна мисъл, рабо-банката иска преди всичко да подкрепя с информации и кредити стартиращи предприемачи.
  • Били премахнати задължителното членство при взимане на кредит и материалната отговорност на членовете. Оттогава по принцип всички клиенти могли да станат членове.
  • Местните банки развиват собствена стратегия и собствена рекламна програма за привличане на членове. Членовете трябва активно да участват във функционирането на банката.
  • Членовете се стимулират активно да използват влиянието си и да развиват критерии, с които да могат да бъдат измервани кооперативните успехи на банката.

На края на тази дискусия се появили първите резултати. Така една обширна рекламна кампания през 2001 г. довела до увеличаване на членовете за една година с 50%. Идеята за подпомагане и насърчаване била отново на преден план.

Австрия

За да се стимулират отново по-силно обслужването от близко разстояние, народните банки в Австрия в близко бъдеще смятат отново да създадат нови банкови места. По този начин трябва да се запази нарасналата структура в малки, застрашени от преместване на предприятия региони.

Ново при това е пропагандирането на модела на народна банка на „тихото общество“ за основаване на нови филиали. Така предприятия и частни лица (рентиери), преди всичко от региони, от които други банки са се оттеглили, трябва да се включат с капитал към нови банкови филиали и така да могат да създадат свое собствено банково място. Налице е нужда от банки на място. С този нов модел на народна банка трябва отново да бъде обезпечено финансовото обслужване от близко разстояние.

Вашият коментар