Основният акцент във второто преработено и допълнено издание на „Бяла книга за нова високотехнологична индустриализация 2015-2025г.“ е разработката, че „България се нуждае от свой собствен социален и икономически модел“.
По традиция тя излиза като „DVD книга“, т.е. малка книжка придружена с диск с пълното съдържание. Това издание е и своего рода развитие като „уикикнига“, която може да се дописва и коментира в електронното списание „Финанси“ (www.financebg.com).
В „Бяла книга за нова високотехнологична индустриализация 2015-2025 г.“ се прави изводът, че „българският икономически модел е загубен в Прехода“!!!.
Българският икономически модел не трябва да бъде взаимстван, а да бъде изграден наосновата на историческия опит на страната при отчитане на съществуващите природнидадености, наличните ресурси, политическите и икономическите реалности в Европа и света.Той следва да ограничи до един поносим минимум зависимостта на страната от вноса наенергоресурси от Изток и износа на произведената продукция на Запад. Недопустимо е икономическите интереси наБългария десетилетия наред да бъдат жертвани поради въвеждането на санкции от страна на международнотосъобщество по отношение на една или друга държава.
Авторите са убедени, че само българската държава и правителството може и трябва да разработи дългосрочна Стратегия (Програма) за нова високотехнологична индустриализация на България.
Тази стратегия трябва да има две направления:
Първо направление: Широкомащабна мощна високотехнологична индустриализация на нова техническа итехнологическа основа, финансирана както от вътрешни, така и от външни източници в три приоритетни отрасъла:
* Първи приоритетен отрасъл – Информационната индустрия, в направлението Софтуер за мобилни и интернет приложения.
* Втори приоритетен отрасъл – Преработвателна индустрия – хранително-вкусова, парфюмерийна и фармацевтична промишленост, в технологичните направления нано-, био- и екопродукти.
* Трети приоритетен отрасъл – Туристическа индустрия, в направленията – уелнес, СПА и балнео.
Второ направление: Постепенно възстановяване на тази част от старата експортно ориентирана индустрия („историческа”), която все още е конкурентоспособна. Това ще способства не само за намаляване на дефицита втърговския баланс и увеличаването на приходите в бюджета, но и до формирането на първоначален ресурсза Първото направление и икономия на време за задълбочената му подготовка.
Подходът в двете направления трябва да е различен, както във времето, така и по отношение на участието на държавата в процеса на реиндустриализация.
Активната роля на държавата изисква разработването на диаграма на реиндустриализацията, показващаприоритетните отрасли, съответните индустриални политики, последователността на тяхното прилагане ивзаимовръзките между отделните мероприятия и временните срокове за тяхната реализация. Това е сложна мрежовадиаграма, която синхронизира различни дейности в рамките на индивидуалните процеси, съставляващи процесана реиндустриализацията. Тези процеси започват едновременно, но имат различна продължителност и въздействат поразличен начин върху макроикономическото развитие и преди всичко върху икономическия растеж.
Цялостният ефект от реиндустриализацията ще може да се почувства след около двадесет години. Затова би следвало тя да започне възможно най-бързо.
В заключение в „Бялата книга“ , изследователският екип на ГСНВТИ прави извода, че по-висок стандарт на българския народ може да се постигне само със свой собствен икономически и социален модел. Както, че в този модел икономическата политика през 2015-2025 г. трябва да бъде предимно индустриалната политика.