todevDr. rer. soc. oec. Тоде Тодев

За разлика от традиционните банки, осъществяващи своята дейност с цел увеличаване на пазарната цена на инвестирания от техните акционери капитал и увеличаване на реализираната печалба,етичните банки си поставят за цел чрез привличане на спестяванията на хората да формират кредитен ресурс, който да бъде насочен, както в стопанската, така и в социалната сфера на основата на ясно формулирани икономически и етични критерии.

Същността на тези критерии произтича от желанието на създателите на етичните банки да създадат една алтернатива на съществуващата банкова система чрез поставянето на обществените интереси в основата на техния бизнес-модел.

Кликни върху заглавието за да прочетеш цялата статия

Създателите на етичните банки изхождат от това, че все повече хора желаят не само да знаят, за какво се използват техните спестявания, но и да оказват влияние върху процеса на вземане на решение за това. При това етичните банки са не само един своеобразен канал за инвестиция на спестяванията на хората в желани от тях сфери, но и източник за финансиране задоволяването на определени обществени потребности. В центъра на бизнес-модела на етичните банки е оптимизацията на обществената полза в отличие от бизнес-модела на традиционните банки, в основата на който е оптимизацията на печалбата.

Етичните банки ограничават своята дейност до класическите банкови операции – набирането на влогове от населението и предоставянето на кредити, както и представянето на банкови услуги като плащания, съхраняване на ценни книжа и др. Етичните банки не участват в спекулативната търговия с финансови инструменти, както за сметка на клиента, така и за собствена сметка.

Инициаторите на етичните банки считат, че парите следва да продължат да изпълняват своята функция на платежно средство, но не да бъдат превръщани в стока, обект на спекулативна търговия на финансовите пазари.

Етичните банки не участват в спекулативната търговия със суровини и хранителни продукти, водеща до неестествено повишаване на техните цени с отрицателни последствия за значителна част от населението на света, и на първо място в слаборазвитите в икономическо отношение страни.

Те не инвестират своята свободна ликвидност в държавни облигации на страни, неотговарящи на критериите за устойчиво развитие, нарушаващи правата на човека и ограничаващи свободата на индивида, както и с широко разпространена корупция. За тази цел някои от етичните банки ползват класации на страните в зависимост от тяхното съответствие на критериите за устойчиво развитие (екология, социална система и социална политика, качество на управлението на правителството).

Етичните банки не инвестират и в корпоративни облигации на фирми, които чрез своята дейност или съучастия в капитала на други фирми, не съотвестват на критериите на техния вътрешен етичен кодекс. Като правило, те разработват списъци от стопански дейности, фирми и страни, които са неприемливи за тях, поради несъответствие с този кодекс.

За разлика от традиционните банки, в етичните банки лихвите по депозитите са на много ниско ниво, в някои от тях вложителите се отказват доброволно от тях или те просто са премахнати, като реализираната по този начин печалба се използва за финансиране на проекти с висока обществена значимост и в интерес на обществото като цяло.

Отпускането на кредити от етичните банки става не само на основата на проверка на платежоспособността на кредитополучателя, но и на основата на определени етични критерии. Целта на кредитирането е да се финансират на първо място проекти, които са в полза за цялото общество, което по своята същност е нова парадигма, нов модел на мислене в банковата сфера.
Ще приведем някои примери на кредити, отпускани от етичните банки: кредити на физически лица за енергийно саниране на частни жилищни сгради, за покупка на фотоволтаични панели за тях, за покупка на електровелосипеди и електромобили; жилищни кредити за строителство на частни домове в съответствие с определени екологични изисквания, като например, строителство с екологично поносими строителни материали (колкото повече критерии се изпълняват, толкова по-ниска е лихвата по отпускания кредит); кредити на малки и средни предприятия за оборотни средства (кандидатстващият за кредит трябва да докаже, че кредитът няма да бъде използван за спекулативни цели); кредити за инвестиционни нужди и т.н.

Етичните критерии при предоставянето на кредити са закрепени обикновено в статута на етичните банки или се съдържат в техния вътрешен етичен кодекс. Те се прилагат с помощта на въпросник, като отговорите на съдържащите се въпроси дават възможност за диференцирани оценки.

В най-общи линии тези етични критерии се основават на концепциите за човешкото достойнство, социалната справедливост, обществената солидарност, социалната ориентация на стопанската дейност, нейната екологична поносимост и за устойчиво развитие.

Бизнес-моделът на етичните банки не се базира на господстващата в банковата сфера концепция за продажба на банкови продукти и услуги, където ролята на банковия служител е сведена до ролята му на обикновен продавач, прилагащ често „агресивни” методи на продажба, а на концепцията за подпомагане на реализацията на иновативни бизнес-идеи и социални иновации с положителни последствия на обществото. На практика, етичните банки са своеобразни стопански и социални „инкубатори”, работещи на основата на морални принципи.

Повечето от етичните банки са организирани и регистрирани като кооперации, притежаващи банков лиценз. Така например, етичната банка в Австрия ще бъде акционерно дружество, чийто единствен акционер ще бъде кооперация, което ще гарантира прилагането на демократичните принципи на управление на кооперацията.

Етичните банки не подпомагат финансово политически партии и се придържат последователно към принципа на политическия неутралитет.


Източник: Dr. rer. soc. oec. Тоде Тодев

Вашият коментар