– Г-н РАЙКОВ, създаването на мрежа и структури си е трудна работа, особено в една такава деликатна сфера, каквато е финансите, още повече кооперативните финанси?
– Всяка добре функционираща икономика включва и ефективен сектор на кооперативните финансови институции. В световен мащаб финансовите кооперации имат активи, възлизащи на над 500 милиарда щатски долара. Секторът обхваща над 36000 институции от близо 100 държави и обслужва над 108 милиона членове /собственици/. Всяка страна членка на Европейския съюз има развит и регулиран сектор на кооперативните финансови институции.
– Какви са особеностите в структурата и управлението на кредитните кооперации?
– С приемането на Закона за кооперациите през 1991г., макар и половинчато, се създаде възможност за възстановяване и ново развитие на кредитните кооперации в България. Реализирането на проекта „Популярна каса” в началото на деветдесетте години бе силен за времето си импулс в изграждането на небанкови кооперативни финансови институции. По- късно, въпреки кризата от края на 1996 г. и началото на 1997г., кредитните кооперации останаха на пазара за финансови услуги и успяха да преодолеят упорито насажданият от банковите лобита целенасочен негативизъм към тях и да доказват правото си да заемат своя собствена ниша на пазара на финансовите услуги.Днес кредитните кооперации осъществяват дейността си чрез взаимоспомагателните каси /ВСК/. Взаимоспомагателната каса има за цел чрез взаимопомощ и сътрудничество да задоволява интересите на член-кооператорите си, като им предоставя заеми за сметка на направените от тях вноски и средства на кооперацията. ВСК е обособено в рамките на кооперацията структурно звено, което се управлява от УС на кооперацията. Клиентите на кооперативната финансова институция са и нейни членове-собственици. Всеки член има право на един глас при взимане на решения, независимо от размера на инвестираните в нея средства. Това осигурява вземането на такива демократични решения, които са насочени към подобряване на предоставяните услуги, а не към печалба на всяка цена. Затова и собствениците на кооперативни финансови институции са инвестирали в нея, за да се ползват преди всичко от нейните услуги. Предимствата й са залегнали още в условията и философията на приетите устави: лесно достъпни кредити; спестовни продукти с реална доходност (по-висока от инфлацията). Тъй като инвестирането в малки кредити обикновено не се счита за “доходен” бизнес, много от търговските банки не желаят да включат тези продукти към инвестициите с висок приоритет. Още повече, търговските банки залагат най-вече на нискодоходни и ниско-рискови инвестиции, а не на високодоходен кредитен портфейл. Това води до трудности при покриване цената на депозитните услуги, които предлагат доходност, насочена към съхраняване реалната стойност на благосъстоянието на хората.
– Далеч от банките като ресурс, близко до обикновените хора и до малкия и средния бизнес – може би това е пътят?
– Кооперативните финансови институции в голяма степен са независими от донорски фондове, правителствени субсидии или банкови заеми при финансиране на кредитния си портфейл. Тъй като основният източник на средствата им са спестяванията на членовете им, кооперативните финансови институции се смятат за устойчиво пазарно решение.Със създаването на Българската асоциация на кооперативните кредитни организации /БАККО/ в края на 1999г. се откри възможност за приобщаване към единна структура на финансовите кооперации. Посредством обединението в БАККО, е възможно да се изгради система от Кооперативни финансови центрове /КФЦ/. Целта на тази система е да се подкрепят първичните структури – кредитните кооперации, като тази подкрепа се реализира близо до практиката и населеното място. По този начин кооперативният сектор си осигурява по-ефективна работа вътре в системата, както и ускоряване процесът както на разширяване на съществуващите, така и на изграждане на нови кооперации. Ядра на такива кооперативни финансови центрове биха могли да се очертаят успешно – интегрирани офиси на ИП ”Популярна каса – 95”АД, със съответните кредитни кооперации по места. Стратегически изходни точки за реализацията на това ще бъдат преди всичко по-нататъшно подобряване на професионалната и ръководна компетентност в работата на инвестиционния посредник, подготовка за нови дейности и нови групи клиенти, подобряване на вътрешните структури и организационни процеси, както и на вътрешния контрол, придобиване на нова привлекателност на кооперациите посредством предлагане и на услугите на инвестиционния посредник. За постигане на целите е необходима и подкрепа за БАККО при разработване на програмата за създаване на нови кооперации и нейното осъществяване: чрез консултиране, въвеждане в работата на персонала и ръководството, организационна, техническа и професионална помощ за новите български кредитните кооперации. За това може да спомогне също така и предлагането на услуги на кредитните кооперации като например при изграждането на регионални счетоводни центрове, организиране на регионална система за разплащане, обединяване на професионални ресурси с цел общото им използване и др.
– Или предстои още много път и много борба за някои промени в законодателството там, където то се явява пречка за развитие на кредитните кооперации?
– Пътищата, по които българските кредитни кооперации могат постепенно да разширяват своите икономически дейности не са малко, оказвайки си взаимна помощ и разчитайки на подкрепата на кооперативните кредитни съюзи. В рамките на своята дейност те ще се стремят да предлагат възможно най-пълно и ефикасно финансово обслужване, ориентирано към търсенето. При това трябва да се вземат под внимание аспектите на стопанственост: рентабилност, икономичност и рисково обезпечаване. Във връзка с това: както с увеличаването на членската маса, така и с активизирането на кооперативните членове се цели да се постигане по-силна идентификация с кооперацията и активно участие в кооперативното самоуправление и контрол. С разширяването си до силно разклонена мрежа с национален обхват, имащи непосредствено влияние върху местното стопанство и икономика, българските кредитните кооперации се налагат като подходящ бъдещ партньор за насърчителните програми, насочени към секторното и регионално икономическо развитие. Чрез своето съдействие те могат да допринесат съществено за реализирането на тези цели. Не бива да се губи време повече и да се бави изграждането, според международно признатите кооперативни принципи, на система от трайно дееспособни и икономически стабилни български кредитни кооперации. За осъществяване на тази цел е необходимо да се изпълнят няколко условия. При по-нататъшното си разширяване и развитие кооперативната система в България трябва да се ориентира съответно по развитието на други европейски кредитни кооперативни организации. С това същевременно ще бъде направена стъпка към приобщаването им към финансовите системи на Европейския съюз. Необходимо е да се подготвят кадри в кооперациите с помоща на ИП ”Популярна каса – 95”АД, за овладяване на нови продукти, предлагани на членовете и клиентите на кредитните кооперации, по-атрактивни и доходоносни форми на търговия с акции, възможност за валутна търговия на Forex пазара, системи за парични преводи от страната и чужбина, платформи за електронна търговия от домашния компютър и т.н.ИП ”Популярна каса – 95” АД е регистрирала в Комисията по финансов надзор 16 офиса, от тях 14 външни. Те са организирани основно в помещения на кредитни кооперации: някои са изградени в партньорство с кооперации, други – с юридически или физически лица. С доизграждане на своя национална по-обхват мрежа, ИП „Популярна каса 95” АД би имала всички предпоставки като носител на нови възможности да бъде интеграционен център на общността на кредитните кооперации в близките години.
Александър Райков: „Популярна Каса” като интеграционен център на кредитните кооперации